Премахни рекламата
Форум   Разни   Красотата на българското слово

Красотата на българското слово

-Black-Swan- 13 май 2019

Уважаеми потребители , в очакване сме на един от най - светлите български празници - 24 май . С отварянето на тази тема бих искала да си припомним красотата на българското слово . Смятам ,че имаме повод за гордост и тук всеки може да сподели любими стихове или откъси от произведения на български автори . Благодаря на всички , които ще вземат участие ! Ще положа началото с едно от най - невероятните стихотворения в нашата литература .

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Пейо Яворов


Виж по-стари
-Gabi- 04 юли 2023

Не всяко „Браво!" е достойно.
Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

1705_0517 09 юли 2023

Скъпо струва всеки миг...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно...,
изгубеното време най- боли.

И секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселената
и минутите от собствения ти Живот...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По- дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по- добри!

Десислава Наумова емотикона

MFilipova 10 ноември 2023

Красотата на българското слово.

емотикона емотикона емотикона

Глад..

Глад за пари, глад за имот...
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти, да трупа, да има ,
сякаш живее живота на трима .

Няма насита бесния глад....
хищно да искаш да си богат.
Алчно да трупаш "златни" мечти-
кюлчета злато, пачки пари...

Глад за богатство, глад за имот...
Гол си дошъл в този живот!
Нищо не вземаш от белия свят..
Гол си отиваш ...Дори и богат!

Ваня Статева

1705_0517 17 ноември 2023

емотикона
Принадлежи ли ти животът,
осъмнал в другото легло?
Изпращаш тишината с поглед,
посрещаш нещо недошло.
Рисуваш пролет с четка скрежна
и се завиваш през глава.
Раздал се би за стружка нежност,
но кой ще оцени това.
Ти нямаш другa перспектива,
освен напред да продължиш.
Свикни, че всичко си отива,
защото не принадлежи
на никого, освен на пътя,
по който ще го разбереш.
Пази душата, тя е скъпа.
Тя – столица, олтар и свещ.
Пази я много, тя е вечна,
но ти съвсем не си дотам.
Докато някой не понечи
да те отучи да си сам.

Мартин Спасов

MFilipova 16 декември 2023

ЗОВ
Тъжно е, но няма време за ридане,
задава се тревожен край:
само ябълката в него ще остане,
като помен на загубен рай.
БЪЛГАРИЯ ,
тази сбръчкана старица,
от ударите лази до земя,
посрамена от европейската плесница ,
плаче угнетена и сама.

А около й кацат лешояди,
дебнат алчно сетният й миг-
ще й помогнем ли да се изправи
или българският род ще е затрит?


Николай Генов /18г./

rokfen 01 март

Очите ти гълъбо, очите ти
малки вселени са очите ти.
Очите ми гълъбо, очите ми
пълни със тебе са, очите ми.
Ръцете ти гълъбо, ръцете ти
мека постеля са, ръцете ти.
Ръцете ми гълъбо, ръцете ми
спрели са времето, ръцете ми.
Душата ти гълъбо, душата ти
лека и волна е, душата ти.
Душата ми гълъбо, душата ми
твоя е, морна е, душата ми.
Устата ти гълъбо, устата ти
извор планински е, устата ти.
Устата ми гълъбо, устата ми
огнена лава е, устата ми.
Душата ти гълъбо, душата ти
лека и волна е, душата ти
Душата ми гълъбо, душата ми
твоя е и морна е
Сърцето ти гълъбо, сърцето ти
песен любовна е, сърцето ти.
Сърцето ми гълъбо, сърцето ми
пролет зелена е, огнено лято е,
есен дъждовна е, ледена зима е...

Вида Пиронкова

-aco- 03 март

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Честит 3-ти март!
146 год от Свободна България!

jul_d 07 март

Българският език

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не — за ядове отровни.



Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?



Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?



Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!



Не си можал да въплътиш във теб

съзнаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп —

за груб брътвеж те само бил орисал!



Тъй слушам си, откак съм на света!

Си туй ругателство ужасно, модно,

си тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.



Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;



ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Иван 6666666666Вазов

Пловдив, 1883

1705_0517 08 март

Пази жената в себе си!
Когато падаш. Когато нямаш сили.
Когато останеш напълно сама.
Пази жената в себе си.
Не се прави на мъж. На воин. На рицар.
Ти си просто жена... При това необикновена.
Благословена си с вълшебството да създаваш,
да раждаш, да лекуваш, да променяш.
С мекота и финес. С най-прелестната нежност и грация.
Твоята сила е скрита в най-красивите кътчета на женската ти същност.
Само си спомни коя си. И винаги пази жената в себе си.
Не позволявай хули, злословия, предателства и клюки
да оставят кални следи по душата ти.
Не допускай нечии упреци да те пълнят със съмнения
коя си или да ти вменяват чувство на вина.
Не разрешавай трудните обстоятелства да изпилят женското у теб.
Не давай на трудните връзки да те направят
по-малко нежна, мека и женствена.
Ти си прелестно цвете. Звезден прах.
Капка дъжд от планината. Огън си.
Стрък билки. Шепот на вятър.
Познай се. Приеми се. Обичай се.
Всеки ден празнувай своята необикновена женска същност!
Пази жената в себе си! емотикона

Моника Василева

Worlds преди 2 дни

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този “грях”, така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен, като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което…

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая…

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача…

Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов

Трябва да си логнат за да можеш да публикуваш
  Всички категории: 22 Теми: 799 Мнения: 21039
Премахни рекламата