Смях през сълзи

Уважаеми потребители, с отварянето на тази тема искаме да предизвикаме положителни емоции и добро настроение!В темата може да поствате забавни неща от интернет пространството, като разбира се искрено се надяваме да избегнете нецензурни и целящи обиди послания!Желаем Ви изключително позитивни емоции.Ще положа началото с така популярните бисери от кандидат студентстки изпити и матури.

“… и тогава той взел ножа и се застрелял.”

“Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.”

“На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.”

“Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.”

“Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя”.

“Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.”

“Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!”

“Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си.”

“Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оженил.”

“Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си…”

“Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.”

“Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор.”

“Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.”

“Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.”

Т. Живкoв: „A дo рeкaтa, oт нac дa минe – eднo училищe!
Хoрaтa: „Aмa ниe нямaмe тoлкoвa дeцa бe, другaрю Живкoв.“
Т. Живкoв: „И дeцa щe ви нaпрaвим бe, другaри!“

„Другaри, виe имaтe инфoрмaция и ниe имaмe инфoрмaция.“

„Кoнкурcнo нaчaлo нe oзнaчaвa кoнкурceн крaй, другaрки и другaри.“

„Ниe трябвa дa нaпрaвим кoрeнeн пoврaт, нa 360 грaдуca.“

„Дoбър журнaлиcт e тoя, кoйтo пишe нe тoвa, кoeтo ce гoвoри, a тoвa, кoeтo трябвa.“

„Врeмeтo e вaшe, нo вcичкo другo e нaшe!“

„…Aз рaбoтeх кaтo прeвoдaч – прeвeждaх oвцитe oт eдин хълм към друг…“

"Браво на атмосферното налягане!"

"Това е политиката – да се слееш с народа."

"Позволете ми от името на моите другари и от мое име най-сърдечно, по приятелски, по братски, да ви приветствам по случай традиционния голям празник на българското студентство 8 март... и да ви пожелая успех във вашата работа, да овладявате науката, да се изграждате достойни патриоти и борци за делото на социализма и комунизма, за делото на нашето мило отечество – Народна република България".

"Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти бе? Ти нямаш право да решаваш!... А ти ще отидеш да вземаш решение? Ти немаш пари, па ще се измъкнеш след това."

„…И ние спахме 100 души в едно заведение… ммм… квартира де…“

„Според последното преброяване мечките ги водеха някъде към 1300 души.“

„До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След Девети той направи съдбоносната крачка напред!“

„Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!”

Тъй като е сезонът на дините, ето ви една диета с диня, с която за седмица се свалят до 15 кг.

Понеделник:
Закуска: Кажете "Добро утро!" на домашните, уведомете ги, че от днес започвате с фантастичната Динена диета.
Обяд: Отидете пеша до пазара на другия край на града, купете две дини, поставете ги под мишници и се върнете пеша вкъщи.
Вечеря: Изпийте чаша топла вода.

Вторник:
Закуска: Вземете аспирин, ако възпалението на мускулите е непоносимо, вземете два.
Обяд: Извадете си дините на разходка. Покажете им забележителностите на града, докато ги носите под мишница, и когато приключите с обиколката, върнете се у дома отново пеша.
Вечеря: Малка чаша неподсладен градински чай.

Сряда:
Закуска: Вземете едната диня в ръка, изпънете ръце пред себе си с нея и направете 20 клякания.
Обяд: Застанете с дините в подножието на някоя околна планина и започнете да ги търкаляте нагоре към върха. На връщане ги пуснете надолу и тичайте след тях. Можете да „обядвате“ 2-3 пъти.
Вечеря: Застанете пред огледалото и се усмихнете. Положителната нагласа е най-добрата вечеря.

Четвъртък :
Закуска: Легнете на пода, поставете ръце над главата държейки диня. Направете 5 серии по 20 коремни преси.
Обяд: Извадете вашите дини на следобедна разходка. Носете ги под ръка, докато им разказвате история.
Вечеря: Половин домат и прясна зелена маслина. Чаша вода и усмивка, разбира се!

Петък:
Закуска: Качете се на кантара. До сега трябва да сте загубили около 9 кг. от теглото си. Споделете радостната вест с домашните, а сега вече е и добър моментът за първото селфи във Фейсбук с новата фигура.
Обяд: Ами, амиии! Обядът в сряда ви хареса, нали? Текат ви лигите, докато си спомняте….. помечтайте си и повторете това невероятно гурме преживяване!
Вечеря: Мислете за храна около 15 мин.

Събота:
Закуска: Хванете динята с крака, с ръце се хванете за хоризонтален прът и повдигайте крака така – направете 3 серии по 10 повдигания. Ако все още сте гладни, може да направите още една серия.
Обяд: Нарежете първата диня и изяжте 3 семена. Останалата хвърлете директно в контейнер на другия край на града. Движете се с подскоци.
Вечеря: Мислите си, че сте красиви и стройни. Ще помогне, ако си представяте своето стегнато тяло, оформени мускули и бронзов тен край морето.

Неделя:
Закуска : Покажете своята линия на домашните.
Обяд: Нарежете втората диня и изяжте парче от средата.Останалата занесете в контейнер, отивайки на ръце до другия край на града.
Вечеря: Важно е вечерята да не се прескача! Затова вземете 3 бадема и 1 листо маруля. По желание свободно подправете с вода.

Ако сте спазвали всички съвети и не сте се залъгвали с пръжки и бира, би трябвали да сте стопили невероятните 15 кг. чисти мазнини. Бъдете щастливи и горди, задължително публикувайте нов статус във Фейсбук.

Бисери на учители:
„Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.“
„В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.“
„Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.“
„Подчертайте с кръгче!“
„Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!“
„Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!“
В банката:
– Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите.
– Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам!

И нещо от забавните разкази на Никола Крумов

Мъж на раждане

Варна 2019г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа – нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра – к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва – всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява – „Надолу по коридора, втора родилна зала.” Пред залата ме посреща друга сестра – „Кой си ти, бе?” „Семеен приятел.” „Ъхъ... значи бащата.” Разлиства някаква папка – „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.” Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?” „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.” Следва мощна контракция – не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо – сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите. Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв – излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица... Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо – справи се страхотно!”
На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми – Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!?
Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос – изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина – всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?” „Ъъъ... ми добре мина...” Какво да му отговоря на човека...

Никола Крумов 2019г.

Здрасти, Жоре!
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложих вътре малко дрехи, затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязахме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Ония ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук!
С обич, Мама!

Глупости, които хората са казвали в съдебна зала:

Прокурор: Активни ли сте сексуално?
Свидетел: Не, само си лежа.

Прокурор: Дата на раждане?
Свидетел: 18 юли.
Прокурор: Коя година?
Свидетел: Всяка година.

Адвокат: Имала е три деца, нали?
Свидетел: Да.
Адвокат: Колко от тях момчета?
Свидетел: Нито едно.
Адвокат: А момичета?
Свидетел: Ваша чест, мисля, че ми трябва нов адвокат. Може ли да ми назначите друг?

Адвокат: Каква е причината за приключването на първия ви брак?
Свидетел: Смърт.
Адвокат: Чия смърт?
Свидетел: Познайте.

Адвокат: Можете ли да опишете заподозрения?
Свидетел: Среден на ръст, с брада.
Адвокат: Мъж или жена?
Свидетел: Освен ако в града няма цирк, ще заложа на мъж.

Прокурор: Колко от аутопсиите сте извършвали на умрели хора?
Свидетел: Всичките. Живите много се съпротивляват.

Адвокат: Всичките ви отговори трябва да са на глас, ясно? В кое училище сте учили?
Свидетел: На глас...

Адвокат: Спомняте ли си в колко часа започнахте аутопсията?
Свидетел: В 20:30 часа.
Адвокат: И по това време г-н Дентън е бил умрял?
Свидетел: Ако не, то когато приключих, със сигурност вече е бил умрял.

Адвокат: Докторе, преди да извършите аутопсията, проверихте ли за пулс?
Свидетел: Не.
Адвокат: Кръвно налягане?
Свидетел: Не.
Адвокат: За дишане?
Свидетел: Не.
Адвокат: Възможно ли е тогава пациентът да е бил още жив, когато сте започнали аутопсията?
Свидетел: Не.
Адвокат: Откъде сте сигурен, докторе?
Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми.
Адвокат: Разбирам, но възможно ли е все пак да е бил още жив, въпреки всичко?
Свидетел: Да, може да е бил жив и да е практикувал Право...

Прокурор: Същия нос ли счупихте, когато бяхте дете.
Свидетел: Ами аз имам само един...

Адвокат: На колко години е синът ви, който живее с вас?
Свидетел: 38 или 35, не помня точно.
Адвокат: От колко време живее при вас?
Свидетел: От 45 години.

Адвокат: Господине, колкото ви е IQ-то?
Свидетел: Мисля, че виждам добре.

Адвокат: По-малкият син, 20-годишният, на колко години е?
Свидетел: На 20, колкото е и IQ-то ви.

Адвокат: Бяхте ли там, когато ви снимаха?
Свидетел: Вие е*авате ли се с мен?

Адвокат: Значи сте заченали на 8 август?
Свидетелка: Да.
Адвокат: Какво правехте по това време?
Свидетелка: Секс.

Някакъв го хваща страхотен дъжд в планината ,скрил се в пещера и чака дъжда да спре. По някое време някой го тупва с лапа по рамото , уплашен човека се обръща и вижда малко сополиво мече. Пита го:- Тука ли е майка ти? - Не- отговаря мечето. - А татко ти? - И него го няма. Мъжът завъртял един як шамар на мечето и казал: - Знаеш ли как ме стресна бе,кележ!А то:- Бабо...!!!